на всеки втори ъгъл спирам да поспя
очите закрити от бившата свобода на косите
устата застинала в слънчев копнеж
оглеждам се във криви празни чаши
за мене есента е вино, но изстрадано
шептя в ушите ти понякога
когато се умориш да ме преследваш,
когато спра да сънувам себе си в теб
ръцете са скрити в джобовете
от страх и от студ
ти гониш.
