3 a.m. улиците на София са тихи, толкова тихи, че ми се иска да плача (от радост). чувам само смеха, кънтящ в дъното. смехът на приятелите ми, моят смях, смехът на дърветата, на асфалта, на кривите кофи за боклук. смехът от пролетта.
в тази нощ стъпвам леко и меко. гуменките ми са котешки лапички, с тях летя и празнувам, точно като във "вино от глухарчета" (колкото и да хейтвам бредбъри). аз се завръщам, блуден син или зелен в дома на предвкусвания живот. думите не са фалшиви и празни, а се въртят в една безкрайна въртележка, която замъглява всеки образ и предизвиква гъдел в стомаха ми. 3 a.m. всичко си е на мястото. и аз, и ти, и луната, която не може без слънцето.
