Ебаси, къде попаднах?
Какво пия? Бира. Добре. Всъщност въобще не е добре на фона на предишното количество мастика. Винаги съм мразела мастика, мирише ми на лекарство. Всъщност не е това проблемът. Мирише ми на Големите, на света на възрастните. Напомня ми колко се плашех като малка от мисълта, че и аз като порасна трябва да пия кафе и алкохол. Искаше ми се да умра, само като си представях, че трябва да направя този вселенски компромис и да допускам до гърлото си някакви ужасни гадости, само защото така се предполага, разбираш ли.
И така – къде попаднах? Той играе билярд с неговия приятел. Неговият приятел ме кефи, държи се добре с мен. Напълно наясно съм, че ми се кефи. Напълно наясно съм още, че гаджето му вече ме мрази, но това до голяма степен също ме кефи. Аз съм малка, жилава, енергична. Имам хубава коса и гладка кожа. Те нямат. Те миришат на много мастика. Аз мириша на първата мастика през живота си и е чаровно. Кого заблуждавам? Всичко това не ми е достатъчно. Не ми е достатъчно твърдото знание, че аз съм много повече от тях, само защото имам едни минус 10 години в егенето си. Искам сигурност. Опитвам се да я получа с късата си рокля, въпреки бруталния вятър. Дали те виждат как треперя от студ и от страх?
Ще ми се да се направя на момче. Ще ми се да отида и да играя. Билярд или някоя друга игра, квото кажат. Избирам да седна на ръба на перваза с вдигнати крака. Не ми пука, че изглеждам като курва. Това е единствената ми сигурност сега. Явно да си на 19 върви с отчаяните показности, като да си размахваш секси тялото в очите на тези, които няма да го притежават.
Добре, ще направя разбор. Той играе билярд. Знам, че ми се кефи, но не достатъчно. Той никога няма да е мой. Прекалено е луд и все още лудее по друга, по-голяма и по-решителна от мен. Неговият приятел също играе билярд. Той ми се кефи, но е по-голям и по-нерешителен от мен. Освен това жена му е наоколо, а той няма да жертва тази сигурност за моята неуловима природа. Вдясно до бара има още двама. Мацката е готина и си лафи с мен, пичът изглежда точен. Нищо общо с моя свят, не мога да играя там. За пореден път трябва да играя сама.
Допивам бирата. Не виждам почти нищо, късогледа съм от десет години, но не правя нищо по въпроса. Изглежда ми ок да съм умишлено кьорава. Попълва липсващите полета в таблицата на идентичността ми... Ебаси тъпотията.
Той ме хваща за лакътя. Кво стана, бе? Извън бара сме. Той ми вика, мега пиян е. Чакай, чакай малко. Тъкмо си правех разбора, защо ме прекъсна?! Крещи ми някакви ужасни неща. Къде попаднах? Точно там, където исках, само дето не е така, както си го представях. Ето сега, казвам си, е моментът, в който аз няма да простя. Вече си представям как се събужда сутринта до мен, кървясалите му очи ме поглеждат с онази типичната мъжка слабост, а аз вирвам 19-годишно носле и затварям вратите си завинаги. Ебаси тъпотията. Въобще не правя така. Егото ми се смалява с триста.
...
Събуждам се на скалите. В небето над мен сигнално крещят светкавици. Ужасно е красиво, но духа прекалено много. Размърдвам се, краката ми са издрани от острите камъни. Въобще не трябваше да слагам толкова къса рокля с този брутален вятър навън. Трябват ми няколко секунди, за да се сетя, че в момента го мразя. С добре изиграно презрение го събуждам. Напълно наясно съм, че малкият ми театър ще се провали с гръм и трясък. Въпреки отблъскващите му кървясали очи, които ще видя само след няколко часа, аз ще простя. Той става и тръваме. Вървим на метър един от друг и залитаме. Минаваме покрай бара, готината мацка и точният пич са там и ни махат. Напълно съзнавам унижението, но ми се спи прекалено много, за да ми пука. Позволявам си да излеждам смачкана, унижена и слаба. Утре ще му мисля. Когато изричам това на ум, се сещам, че то вече е утре, но вече няма значение. Завивам се през глава и тегля една майна на времето.