тази история няма име. няма начало и край, няма герои, конфликт, идея и контра-идея. тази история не е писана и няма да бъде прочетена никога. никой не я е разказвал около огъня и не я е пял преди лягане.
ние никога не сме живяли, не сме се усмихвали, не сме плакали с дъжда в затвора на юнските нощи. никога не сме рязали ръцете си, не сме разменяли обляни в кръв думи по средата на нищото. не сме пили евтино вино, направо от бутилката. не сме чакали самотни на гарата с празни от мисъл куфари.
ние никога не сме.
сън. и двамата сме мъртви, без дори да сме се раждали. това е полет на рядка птица, за която малко хора са чували и още по-малко са виждали. това е капка вода, изчезваща в стовековната пръст на поредното място на тази земя. това е най-обикновен слънчев лъч, който изминава цялата вселена преди да пръсне зениците на нищо неподозиращите.
мозъците капят по стопените часовници.
мъртвите клони шептят.
тази история няма име.
