уж съм млада. уж се водя красива и минавам за умна. уж животът е безкрайно приключение с влакче и ръцете горе, разбираш ли. защо тогава така не ме ебе? защо искам да кажа край на цялата шведска маса, да покажа среден пръст на келнерите и да изляза без дрехи сама, навън на студеното? защо всеки ден отивам до ръба и жадно попивам безкрая и мрака?
всяка нощ сънувам как бродя в пустиня. безброй години ходя без вода и без храна и без дума обелена. търся всичко, а намирам нищо. и на всичкото отгоре съм доволна.
будя се от съня, пресъхнала и жадна за пясък и пустош.
седем маски, които редувам според настроението и шепота на луната.
а уж съм млада, а се чувствам сто годишна.