преди точно две години без един месец те поканих да погледаме звездите. ти прие и дори ми посочи нашата. навярно вече е умряла, също както умряхме аз и ти с първите изречени думи. какво си казахме тогава? имената или нещо за стогодишната жажда, която ни срещна?
три валкирии ми казаха да намеря друг живот. къде да го търся попитах, докато гледах отражението си в езерото.
имам нужда от присъствието ти в тъмното. но ти чезнеш около огъня по-бързо и от мен.
този бряг е невъзможен. виждам те да крачиш уверено по пясъка. струва ми се, че ти помахвам, но това е само поредната вълна, която изчезва безименно.
напускам съня ни като дете изхвърлено от пещерата, сляпо и безпомощно/всевиждащо и могъщо в незнанието си.