наполовина съм в морето
то ме тегли майчински навътре
миг преди да се върна в утробата
отварям очите си
на брега са разпръснати
безброй много раковини
чакат ме от хиляда години
да ги забележа
послания от мъртвите
реверанс към незрящите
протягам ръцете си
но никога достатъчно
миг преди да напусна утробата
започвам да плача
и не спирам никога
