Направихме си тази среща преди две години. Два пъти по 365 дни чакане. Пръстите ми загрубяха от ровене в пръстта, очите ми се смалиха от взиране в слънцето и в това, което го няма. Не един и два пъти се сривах, потъвах в случайно изкопани на пътя пропасти, завещани ми от други в друго време. Връщах се обратно, заради теб. За да ме видиш силна, когато и да дойдеш. Две години чаках да ме видиш.
Тук няма време, няма и часовници. Дори не знам изминаха ли две години или само два дни. Смисълът се губи с всяка настъпваща нощ и остава само утайката от светлината по контурите на дърветата.
Отдавна останах без дрехи. Може би ги загубих преди две години, а може би преди два дни. Обличам се в липсата ти, завивам се с нуждата си и тръгвам напред. До следващата невъзможна среща.