Добро утро.
Първото нещо, което виждам, е светлина. Бяла и изпепеляваща. Това би трябвало да е денят или поне така го описват. Фокус. Това са очите му. Може би те са светлината или просто си измислям някакъв обект, за да не се загубя в това златно-бяло безвремие.
Добре ли си?
Думите идват от дъното на някаква огромна пещера. Това би трябвало да е устата му или просто ехото на собственото ми бездънно сърце. Ръка хваща ръката ми. Глава се допира до моята и аз затварям отново очи.
