Всеки ден

Е ново-отчупена скала

Паднала в нозете ми

Олющена от планината

Напуснала завинаги сигурността

На цялостта и спокойствието

И смирението

Всеки ден

Избутвам тежестта нагоре по баира

А това дали ще стигна до заника

Е всъщност въпрос на живот и смърт

Аз ли ще преборя дните

Или те ще ме прегазят по пътя си

обратно надолу към купчината други

Всеки ден

По закона на инерцията

би трябвало да се търкалям

но не се, мамка му, не се

някаква право-пропорционална сила

ме ръчка да продължавам нагоре

въпреки камъните, въпреки тежестта им

Всеки ден

аз съм все така мъничка

и все така упорита

събрала в себе си на върха на игла

върха на една планина от надежди

и желания и мечти

и с тази игла аз пробивам собствените си очи

Всеки ден

Е борба

Дните и аз сме неделима сплав

От набъбнала от конфликти воля

Те искат да се търкулнат надолу

Към другите в купчината

Аз искам да се кача на върха