?

В твоята прегръдка

Се извивам

И тялото ми става въпросителна

Не знам дали

Ще ни има и утре

Часовете преди

Изгрева

Когато нощта предава натежала смяна на деня

Тогава незабелязана

Си позволявам да мечтая

И „може би“, „някак си“, „някога“

Се превръщат в най-твърдата и сигурна

Удивителна

Тук и сега

Ти ли сънуваш мен или аз теб?

Кожата ни пулсира и ставаме едно

Голямо туптящо сърце с две камери

Което ритмично изпомпва живот

Аз в теб и ти в мене

Колко хубаво е

Да си с мъж който те прави мъничка

Колко хубаво е

Да си с жена която те кара да растеш

Не ме буди никога